24 януари 2012 г.

Хора, пътища, автомобили*

*Хора - силно казано. Пътища - само на места и само когато не вали сняг.

Предупреждавам, мрънка ми се! От няколко дни усещам, че имам нужда да седна и да си излея в писмена форма всичко което ми тежи. И докато този момент дойде... се уморих. Днес всъщност осъзнах, че не мога да поема повече.

Сега след като половината ми читатели са избягали панически, а другия е заспал, мога спокойно да си мрънкам, без да се притеснявам че натоварвам някого с това.

Отказвам се от хронологичния ред... и без това тази седмица се сля с предишната, пространствено-времевия континуум е заприличал на софийските улици - някъде около дупките е, но не се вижда от снега в момента. А на места съвсем спира, както днес спря пред мен една уличка в кв. Дървеница, където някой беше копал, вероятно по време на предишното правителство и си беше оставил изкопаното, сигурно за да може да твърди, че "Станишев е виновен". След кратък поздрав към леля Йорданка, прекатурих една пряспа и поех по тротоара - да отъпквам нови пътеки за жителите на гореспоменатия квартал. Но да не засягаме снегопочистването, темата е предъвкана тотално, а и смятам, че е хубаво хората да се учат да карат по лед, така може и наистина да се научат... някога. Пък и е забавно да губиш управление над автомобила от време на време. Какво е живота без малко интрига?

Много искам по някакъв начин да успея да обясня на леля Йорданка, че иновативния метод за пълнене на дупки, който тя така старателно похвали преди година не работи. Не знам дали някой се е заглеждал. Сега минава едно странно превозно средство, приличащо на сбъркан слон от чийто хобот по притеснително диаричен начин се сипе някаква странна чакълеста смес. От нея по бул. Драган Цанков към Студентски Град всеки може да разбие всички камъни в бъбреците и жлъчката си... даже да си свали зъбния камък. На други места където е използвана тази технология, този ефект не присъства, но и там не е скучно, дупките са се върнали, даже са се поразширили (вероятно по празниците). И макар това да ми спестява посещението при уролог, не го оценявам.


Проблемът обаче не е при мен. Не ми е първата зима. Колата обаче го приема тежко. И без това имам удоволствието да управлявам едно много объркано (служебно) чудо на механиката. Уникален дизайн на турски филиал на италианска марка. Произведен и сглобен (грубо, колкото да не го продадат на части) някъде в Бурса. Някой все пак се е смилил над него и му е сложил хубав двигател на Пежо... и емблема с лъвче на капака за да се чувства като европейска кола. Така наречения Пежо Бипър (Типи). Определено е кола с характер и е една от малкото такива, които са ме карали да се привържа, макар и с многото си недостатъци.

Още от закупуването й през 2008-ма година радиото лови само Хоризонт, и то само на открито. Плафона на купето се напълни с вода при първия дъжд, шасито се усуква, което кара тавана да се изкривява при качване на бордюри. Но това са обичайни неща. Тази зима обаче се отразява зле на недъгавото ми подопечно МПС. От много off-road звука на дясната колонка започна да прекъсва и тези дни издаде последните си звуци и потъна в мълчание. Оказа се много изнервящо човек да слуша "моно", а и постоянно създава усещането, че едното ми ухо е заглъхнало. Най-досадното е, че за да се разглоби вратата и да се закачи очевидно прекъсналия кабел, трябва да се развие болт, за който само човека който го е измислил има подходящ инстурмент. Една от лампите които осветяват задния номер прекъсва, което не би ме интересувало ни най-малко ако това не изкарваше триъгълник с удивителен знак на таблото. Маслото на двигателя заприличва на катран, а количеството му намалява подозрително, въпреки че е има още месец до сервизната дата.

Никой не е съвършен. И това се приема. Може да ми се иска да карам BMW но и колата ми сигурно иска да бъде управлявана от Себастиан Фетел. И двамата се задоволяваме с това което имаме. Капката, която преля чашата е друга. Очевидно правилника за движение се е изменил драстично в някакъв момент и явно съм пропуснал точно този брой на държавен вестник. Не говоря за шофьорите, те са лесно предвидими. Ако си добър с тях ти се качват на главата, ако си нахален те гледат лошо, но не те засичат. Ако си с малка кола те игнорират, ако си с джип или бус те заобикалят отдалече. Това са характеристики на манталитета ни и едва ли ще се изменят. Хората обичат да тъпчат по-слабия (малкия) и гледат покорно по силния (големия).


Явно, обаче, е станало крайно непрестижно да се пресича на светофар или пешеходна пътека, защото вече почти никой го прави. Бях убеден, че това не е правилно, докато не се вгледах в погледите на хората, които изскачат пред колата ми и ме карат на свой ред да скачам на спирачката и да се надявам ABS-а на колата да сработи и този път. Този поглед не може да се опише. В него има толкова много. Укор, омраза, отвращение... Наистина ме потиска и ме кара да се чувствам виновен. Съзнавам, че тротоарите не са почистени, забелязвам че уличните чистачи са повишени в длъжност "носач", защото носят лопати на рамо и се разхождат на стада. Днес видях поне две такива. Очевидно имаха разгорещена комуникация, която не мога да пресъздам, защото не беше нито на славянски, нито на западен език. Тъпчеха кишата с крака, носеха си лопатите и отиваха... някъде. Към Европа вероятно! В същото време хората които поне се усмихват, когато им направиш път стават все по-малко. Повечето, ако въобще те поглеждат, то е с поглед който казва "точно така ще правиш, ама не ме зяпай, да не дойда".Но това наистина не е моя вина. Честно! Силно депресиращо е... и на моменти ми се гади.


Всичко това ме доведе до странно положение. Някак ми е пусто и някак не ми пука за нищо. Проблемите в работата, загубите на любимия отбор, факта че всяко симпатично момиче се оказва или заето или... да не продължавам... Това и всичко друго случващо се бива отбелязано и остава някъде назад в съзнанието ми. Просто нямам повече сили и място да отбелязвам каквото и да е.

Все пак съм решил да не се предавам! Смятам тези дни да сменя маслото на колата, да я зарадвам с една автомивка (макар да знам, че ще се накаля пак на втория ден) и през уикенда да отида да видя пингвините в зоопарка. Те изглеждат някак дружелюбни, мисля че ще общуването с тях ще се окаже доста по-приятно от общуването с повечето хора, с които ми се налага да се срещам всеки ден.

Cute and cuddly boys... cute and cuddly!

Няма коментари:

Публикуване на коментар