4 януари 2012 г.

Началото (с извинение)

Опитах се да помисля какво да напиша за начало... Честно! Ама... стигнах до извода, че нещата в най-добрия случай ще продължат (най-добрия не значи за вас) странно, та няма смисъл да спретвам тържествено откриване, при положение, че предвиждам грандиозно затриване на цялата тая работа.

Първо да се изясним, че за първи път пиша нещо подобно. Вярно, гледал съм много (и то се отбрани блог-специалисти), ама усещам че тая работа е като оная работа - сиреч само с гледане не става. За да съм напълно откровен, някъде на сметището в Суходол, трябва да се подвизават 1-2 започнати от мен трилистни "мили дневничета". Не е ли хубаво, че софийския боклук не отива никъде? Някак е успокоително да знаеш, че нищо което си изхвърлил не е безвъзвратно загубено. Даже напротив, води нов живот. Напълно възможно е двете ми дневничета да са балирани заедно с някой радиоактивен отпадък и в момента да припкат весело около сметището. Но за да ви спестя търсенето на бягащи (или статични, балирани) тефтери, ще призная, че във въпросните "дневници" не пише нищо съществено. А и да пишеше, по това време ръкописа ми беше силно кодиран и дори аз не го разчитах.

Ще се опитам да не пиша за действителни лица и събития, но не обещавам. За да съм с чиста съвест преди да напиша каквото и да е, трябва да се извиня най-сърдечно на заклетите мотористи, заклетите пушачи, заклетите еколози ... и на още клети и заклети хора които най-вероятно ще засегна по-натам. Извинявам се! Факт е, че човек не може да се хареса на всички (но има пълния шанс да не го харесва никой).

Процесите в главата ми са от неизяснено естество. Науката няма единна теория... не се и опитва да намери. За конкретния пример ще ги наречем "мисли". Та мислите в главата ми се формират странно. Никой не знае как става, със сигурност не са с божествен произход. Вината не е моя. Наистина не е. Всички знаем, че лявото полукълбо на мозъка (колкото и изгладен да е той) командва десните око/ухо/крайници и обратно. Винаги съм се чудел защо "жиците" са кръстосани. И най-простия жичкаджия знае, че така става късо, удря тока и става страшно. В съзнанието ми витаят странни мисли, без определена последователност и логическа връзка. И... не че пиша бавно (или грамотно), но мислите ми обикновено ме изпреварват с обиколка... поне. И за това се извинявам!
Успокоителното (отново за мен) е че след такова начало на блога, мога да съм спокоен, че ще си го чета сам и да си пиша каквото си искам. Ако някой пропусне първия пост и прочете нещо след това... е това не съм го домислил. Но няма и да го мисля! :)

Няма коментари:

Публикуване на коментар